Средната част на Стара планина е най-високата част на планината. Тук се намират много върхове над 2000м надморска височина, вкл. най-високия връх в Стара планина – връх Ботев (2376м). Това я прави привлекателна за много туристически маршрути, за пешеходни преходи, за офроуд разходка с джипове (извън границите на националния парк „Централен Балкан“) и др.
Връх Ботев
До средата на миналия век връх Ботев (2376м), първенецът на Стара планина, е носил името Юмрукчал. Върхът се намира в сърцето на България, на границата между Пловдивска и Ловешка област. Най-близките градове от юг са Карлово и Калофер, а от север – Априлци. На върха са изградени метеорологична станция и радио релейна и телевизионна станция. Антените и станцията се виждат отдалеч и така лесно се разпознава кой е връх Ботев.
Връх Ботев е полегат в най-високата си част и представлява обширно пасище/ливада с гранитна основа. Под върха, от южна страна, се намира най-високия целогодишен водопад на Балканския полуостров – Райското пръскало. Между върха и водопада се минава по Тарзановата пътека.
Маршрути за връх Ботев и полезна информация за туристи
До връх Ботев водят пет маркирани туристически маршрута във височинната част на планината. От юг може да се стигне по четири маршрута, а от север по два. Няма грешка – за маршрута през хижа Тъжа може да се стигне и от северна и от южна посока.
Туристическите маршрути за връх Ботев най-често започват от изходни точки от север и юг, и отнемат 1-3 дни за пешеходен преход. Изходните точки са: от север – град Априлци (има пътеки от няколко квартала), а от юг: градовете Калофер, Карлово и Сопот, както и село Тъжа. Минава се през: заслон Ботев, хижа Рай, хижа Васил Левски, хижа Тъжа, хижа Добрила.
Дължината на маршрутите от север е по-кратка (15-20км отиване и връщане, но денивелацията е голяма и изкачванията са тежки, особено когато е натрупана умора). От юг маршрутите са по-дълги, достигащи до 25-30км отиване и връщане. По тази причина, повечето средно/слабо тренирани туристи правят едно или 2 преспивания в избрани планински хижи. Така те разделят тези километри в няколко дни, за да не се преуморяват и за да успеят да стигнат по светло време (!!) в набелязаната точка.
Връх Ботев е част от големия планински преход от връх Ком до нос Емине, който обикновено се преминава за 10-20 дни от най-опитните планинари или около/над 20 дни за средно напреднали и средно опитни планинари. Маршрутът Ком-Емине не е подходящ за любители – трябва да имате достатъчен опит, за да имате шанс да го преминете успешно и да запазите здравето си за толкова дни в планината.
Планинска екипировка, оборудване и съвети за пешеходни преходи в планините
Преди да се впуснете в приключението „планински преход към връх Ботев“, обърнете сериозно внимание на своята екипировка. Особено стабилни трябва да бъдат вашите туристически обувки. Планината представлява скали/камъни и много участъци са каменисти, а пътят е дълъг. За да издържат краката ви, трябва да ги запазите от мазоли, защото иначе няма да можете да вървите с нужното темпо.
В модерните дни екипировката също включва оборудване с GPS (пешеходен или какъвто имате, само осигурете достатъчно батерии и/или зарядно); мобилен телефон със заредена и/или резервна батерия, както и зарядно за телефон. Вече има зарядни със слънчеви панели, които може да са полезни и при извънредно положение и за по-дълги преходи с преспиване на палатка, хижи и заслони.
Полезни съвети за преходи в планината
Можете да спирате телефона си по време на прехода, за да пестите батерията за спешни случаи (план Б винаги е полезен). И последно, но не по важност – добре е да носите нещо като „аптечка за първа помощ“ с най-важното от което може да имате нужда. Необходими са например: хапчета за глава, против алергия (напр. ухапване/ужилване от насекомо); лепенки (особено полезни за мазоли от дълго ходене и неудобни обувки), бинт, триъгълна кърпа, спирт или ракия за промиване на рана, крем за мазане против слънчево изгаряне и др. лични нужди.
Маршрут Карлово – хижа Равнец – връх Ботев
Маршрутът тръгва от местност „Бешбунар“, в покрайнините на Карлово, преминава по стръмен склон през хижа „Равнец“ и достига до високопланинското плато на Кочмара и Равнец. От там продължава през тясната седловина Дюза и продължава на север, през „Башмандра“. Следват заслон „Ботев“ и се достига до връх Ботев.
GPS маршрут: Карлово – хижа Равнец – връх Ботев
Маршрут Карлово – хижа „Васил Левски“ – връх Ботев
Живописен и сравнително лек маршрут. Тръгва се от град Карлово, след което се следват хижите „Хубавец“, „Балкански рози“ и хижа „Васил Левски“. Тук е добре да се нощува, защото до връх Ботев има още 4 часа преход. Не трябва да забравяте, че е нужно време и да се върнете от върха.
Изкачването по лятната пътека на маршрута от хижа „Васил Левски“ до връх Ботев е сравнително плавно, като стръмните участъци са в началото и в края на пътеката. След хижата се минава през гора и останалата част от маршрута е на открито.
Може да видите карта на маршрута от хижа „Васил Левски“ до вр. Ботев:
Хижа „Тъжа“ (1520м) – заслон Маринка (2080м) – връх Ботев (подход от север или юг)
Хижа „Тъжа“ се намира югоизточно от връх Русалка. До тази хижа може да се стигне както от север от град Априлци (квартал Острец), така и от юг от Калофер и село Тъжа (местност Смесите). Пътеката от хижа „Тъжа“ към връх Ботев тръгва в посока запад – югозапад и се изкачва по северните склонове на високата билна заравненост Русалийски гробища. Следва връх Юрушка грамада, седловината Пилешки полог, връх Параджика, заслон „Маринка“ и връх Ботев.
Карти с маршрути през хижа „Тъжа“:
- от село Тъжа (м. Смесите) – http://guide-staraplanina.com/cat_podrobno.php?id=9
- от хижа Тъжа до връх Ботев – https://tripsjournal.com/marshrut/hizha-tazha-vrah-botev
Априлци (квартал Видима) – хижа „Плевен“ – връх Ботев
От квартал „Видима“ на град Априлци се тръгва на юг по шосе към ВЕЦ „Видима“, където е изходният пункт за хижа „Плевен“. Следва много стръмно изкачване през букова гора. За около час ще сте на хижата. Често хората преспиват в хижата и на следващия ден тръгват да катерят към върха. По-опитните планинари могат да изкачат върха за 1 ден и да се върнат в ниското още по светло време, нужно е само да се поддържа равномерно темпо.
Пътят към връх Ботев минава през ски пистата до хижа Плевен, след това през рядка гориста част, следвана от открита площ, която ви води по зимната маркировка към връх Млечния чал. След ново стръмно изкачване достигате билото на Стара планина и поемате на изток. След около 30 минути ще сте в заслон „Ботев”, в подножието на връх Ботев. Предстои изкачване по западния склон на връх Ботев и след 40-60 минути сте на върха.
Снимките са предоставени безплатно от фотографи за община Сливница и региона на София. Благодарности!
Има също и лятна пътека от хижа Плевен към връх Ботев, която не минава по билото и е по-лека. Летните пътеки по принцип са лавиноопасни в отделни участъци, така че те се ползват при подходящо време!
Карти и GPS тракове от Априлци, през хижа Плевен до връх Ботев:
- https://tripsjournal.com/marshrut/kv-vidima-gr-apriltsi-vr-botev
- https://tripsjournal.com/marshrut/h-pleven-vr-botev
- https://bgmountains.org/bg/gps-routes/routes/files/file/37
Калофер (Паниците) – хижа Рай – връх Ботев
Туристическия маршрут Калофер (местността Паниците) през хижа Рай и Тарзановата пътека е най-популярният за изкачване на връх Ботев. Денивелацията е около 1700м. и отнема около 7 часа в едната посока (около 13-15км до върха и още толкова на слизане от върха). Откриват се прекрасни и живописни гледки, но също така изкачванията/слизанията са по-стръмни в сравнение с други маршрути.
Обикновено туристите преспиват в хижа Рай и на следващия ден се изкачват до връх Ботев, а други пък изкачват върха първия ден и слизат до хижата, за да преспят и възстановят силите си. Едната част от маршрута може да минава през хижа Рай, а другата може да минава по друг маршрут – напр. през заслон Маринка.
Маршрута е доста популярен, защото непосредствено до хижа Рай се намира най-високия целогодишен водопад в България – водопад Райското пръскало. Така с отиването до хижа Рай, хората преспиват една нощ край водопада, сред природата. Можете да видите нашите статии за повече подробности и снимки:
- маршрут Паниците (Калофер) до хижа Рай и водопад Райското пръскало
- маршрут Паниците (Калофер) през хижа Рай, Тарзановата пътека и изкачване на връх Ботев
GPS тракове и карти на маршрута:
- https://tripsjournal.com/marshrut/gr-kalofer-m-panitsite-vr-botev-prez-tarzanovata-pateka
- https://bgmountains.org/bg/gps-routes/routes/files/file/61
Снимките на хижа Рай и водопад Райското пръскало (първите две) са предоставени и обработени от Михаил, уеб дизайнер от фирма за изработка на сайтове SaitoveBG.COM. Снимките от тарзановата пътека са предоставени от Юли, програмист във фирма за изработка на сайтове SaitoveSofia.com. Благодарности и успех в работата!
Калофер (Паниците) – местността Долен Параджик – Заслон Маринка – Връх Ботев
Маршрутът от Калофер (Паниците) през заслон Маринка за връх Ботев е сравнително полегат, с 2-3 по-стръмни изкачвания, едно от които е точно преди върха. Този маршрут е подходящ за слизане от върха, защото не натоварва толкова силно коленете, както слизането по стръмни маршрути. По тази причина често туристите изкачват връх Ботев по маршрута през хижа Рай, а слизат през заслон Маринка.
Други туристи обаче изкачват връх Ботев по този маршрут, а слизат през Тарзановата пътека и хижа Рай, които са доста по-стръмни и товарят коленете. Също така риска от подхлъзване при слизане по стръмна пътека е по-голям и трябва да се внимава, особено в края на дълъг ден!!
Маршрутът не е особено живописен, така че повечето туристи предпочитат да видят водопада Райското пръскало и гледките от Тарзановата пътека и минават поне в едната посока по другия маршрут.
- https://tripsjournal.com/marshrut/gr-kalofer-m-panitsite-vr-botev
- https://www.pelitko.com/index.php?option=com_k2&view=item&id=85:222-m-panitzite-rida-rudinata-zaslon-marinka-vr-botev&Itemid=157
Използваните снимки са предоставени от Юли, програмист във фирма за изработка на сайтове SaitoveSofia.com.
Маршрут Сопот или Карлово – хижа Добрила – връх Ботев
Представяме две възможности за достигане до хижа Добрила – от град Сопот с лифта и от град Карлово.
От Сопот за хижа Добрила, може да ползвате въжения лифт. След което имате около 50мин. преход от хижа Незабравка до хижа Добрила. Хижата се намира на височина 1804м и е разположена на изток от райския кът Беклемето, най-високата точка на прохода Троян – Кърнаре.
Маршрутът от Карлово до хижа Добрила е доста по-предизвикателен – разстоянието е около 10 километра. Първата част е сериозно изкачване през гориста местност. Втората част е по-лека, като се редуват изкачвания и спускания през открита пътека. Хижа Добрила се намира на височина 1804м. В случай, че целта ви е връх Ботев и сте тръгнали от Карлово, добър вариант е да се преспи в хижата.
От хижа Добрила съществуват два маршрута за достигане на връх Ботев – директно по билото на Стара планина или през хижа Васил Левски.
Маршрут хижа Добрила – връх Голям Купен – връх Ботев
Първият вариант е за 14 километров маршрут, който минава през връх Левски и връх Голям Купен. След спускането от Голям Купен пътеката върви по скалния ръб Кръстците и по билото на планината, след което се преминава през връх Жълтец и се достига до заслон Ботев, който се намира в подножието на върха. Последният етап е 40 мин. изкачване на връх Ботев.
Хижа Добрила – връх Голям Купен – връх Ботев – https://patekite.info/izkachvane-botev-karlovo-dobrila/
Маршрут хижа Добрила – хижа Васил Левски – връх Ботев
Втората възможност за атакуване на старопланинския първенец е през хижа Васил Левски. Маршрутът между двете хижи е доста по-лек с дължина 12,4км и се взима за около 4:30 часа. В хижа Васил Левски е добре да се нощува, защото до връх Ботев има още 4 часа преход, затова при този маршрут може да се ползва лифта от Сопот и преспиването да не бъде в хижа Добрила, а в хижа Васил Левски.
Хижа Добрила и хижа Васил Левски са свързани с т.нар. „Дърварска пътека“, която е широка и удобна за вървене. Първоначално пътеката се насочва на югоизток по билото на рида Остро бърдо, за да заобиколи връх Амбарица. При добро време гледките тук са зашеметяващи. След това се преминава през ридът Залъмския хребет и се достига до седловината Залъмово кладенче, където пътеката прави остър завой на североизток и навлиза в гъста борова гора.
При движението си през гората ще пресечете няколко планински потока. На час път след Залъмовото кладенче достигате до платото наречено Дядо Антонова колиба. Тук пресичате пътеката „По стъпките на Апостола”. След това кръстовище Дърварската пътека достига заслон Хубавец. Следва спускане по рида Хубавец и достигане до билото на рида Парче ашлъ. Тук от пътеката се отделят няколко туристически пътеки. Трябва да се отклоните от Дърварската пътека и да поемете към пътеката за хижа Васил Левски. След което за около час ще достигнете до хижата.
Маршрут х. Добрила – х. Васил Левски: www.pelitko.com/….hizha-dobrila-zalamovo-kladenche-hizha-vasil-levski
Огранизирани екскурзии и планински преходи до вр. Ботев и близките хижи (Рай, Васил Левски, Тъжа, Плевен, Добрила)
За туристи от София, туристически фирми предлагат двудневни турове/екскурзии/планински преходи под ръководството на лицензирани планински водачи, с изкачване на връх Ботев. В цената се включва транспорт от София и обратно, нощувка в хижа Рай (или друга хижа в района), планинска застраховка и екскурзоводски услуги.
Ако във вашата група за изкачване имате опитен планинар или дори човек, който вече е изкачвал връх Ботев, това обикновено е достатъчно, за да се организирате самостоятелно и да се справите успешно без планински водач, особено през лятото (юни-септември). Все пак проверявайте за времето на връх Ботев, защото това е най-ветровития връх и горе би могло да е близо до нула градуса, дори в ниското да е над 30 градуса.
Времето може да видите тук: https://www.meteoblue.com/bg/времето/14-дневна/botev-vrah_Република-България_8629917